Глюкоза на прах

Въглехидратите, като макронутриенти са основния източник на енергия за човешкия организъм. Те се разделят на четири основни групи в зависимост от големината на молекулите, които ги изграждат: монозахариди, дизахариди, олигозахариди и полизахариди. Глюкозата на прах е монозахарид, който представлява основен източник на енергия за клетъчния метаболизъм на повечето клетки в човешкия организъм и единствен източник на енергия за червените кръвни клетки и тези на централната нервна система. При нормални условия човешкият организъм се снабдява с глюкоза, разграждайки приетите с храната въглехидрати до глюкоза. Попаднала в кръвта, в зависимост от енергийния статус на организма, една част от глюкозата служи за обезпечаване на моментните енергийни нужди, друга за синтез на мазнини и трета за запълване на депата от гликоген в черния дроб и скелетните мускули. Гликогенът е полизахарид, който човешкия организъм синтезира от глюкоза и използва като резервен източник на енергия в условия на енергиен дефицит. При балансиран хранителен прием енергиен дефицит може да настъпи в хода на повишено физическо натоварване. Това води до разграждане на гликогена под въздействието на ензима глюкагон до глюкоза, която служи за обезпечаване на  енергийните нужди. Резервите от гликоген не са безгранични и той може да бъде изчерпан в хода на по-продължителни и интензивни физически натоварвания. Това от своя страна отключва други катаболни процеси в човешкия организъм, свързани с разграждането на мазнини и белтъчини, които целят да компенсират енергийния дефицит. Разграждането на белтъчини става основно за сметка на протеините в скелетната мускулатура, което води до намаляване на обема им. Това налага необходимостта от прием на глюкоза в края на всяко интензивно физическо натоварване. Освен за потискане на катаболните процеси в края на физическото натоварване, глюкозата има и друга важна функция. Усвояването на глюкозата от клетките става чрез помощта на ензима инсулин, чието ниво се повишава непосредствено след попадането на глюкозата в кръвтта. Инсулинът има отношение и към  клетъчната пропускливост спрямо аминикиселините и някои макроергични съединения, като така повишава концентрацията им в мускулните клетки, и стимулира протеиновия синтез.  Така в края на всяка тренировка, приемът на адекватно количество глюкоза потиска катаболните процеси в организма и създава условия за стимулиране на белтъчния синтез в мускулните клетки, водещ до мускулен растеж.